Бъдника е отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което според традициите на православните християни в България, трябва да се постави в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират не само раждането на новото Слънце и Исус Христос, но те са причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.

Бъдникът се подготвя в навечерието на празника. Отсича се, носи се на рамо, за да не докосне земята и се миросва в къщата. Миросването се състои в пробиването на дупка, в която се поставя вино, зехтин и тамян и след запушването ѝ се увива с бяло ленено платно. Този ритуал до запалването на дървото се съпровожда с песни и това е неотменима част от празника, защото се вярва в неговата магическата и лечебна сила. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета, или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието. Пепелта ме се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите.