Българските народни танци включват предимно ръчениции хора. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки или групово.Ръцете обикновено стоят на хълбоците, с изправени лакти. Разпространена е в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува в характерен стил.Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации.
Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. Най-известни са право хоро, дунавско хоро, шопско хоро, дайчово хорои ганкино хоро. Взависимост от вида хоро, всеки танцьор се хваща или за ръцете, или за коланана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, танцьорите може да се държат и за раменете.България е малка по територия, но се разделя на много музикално – фолклорни области.